Болница
БОЛНИЦА
И виждаш се над себе си надвесен
с изострената до безумство мисъл.
Докосваш миговете неизвестни
с безсънните последици на риска.
Усещаш как увиснал си на косъм -
над зиналата бездна - тишината.
Откъсвайки се, дълго ли се носиш?! -
бездомен лист, политнал към земята...
И все така - преди да съгрешиме
сме доктори, а после пациенти.
Светът е болница, където пием -
страдание и радост, без рецепти.
А после шием раните, които
са ръфали хиени и койоти.
С душа закърпена все тъй се питам -
къде изтича сокът на живота?!
И как спринцовката да влее вяра
в изстрадалото тяло на човека,
щом в мрака светят зъбите на звяра -
стаил се край житейската пътека...
Съзираш като в огледало ясно -
затвореният образ се раздува.
Когато в болницата му е тясно,
духът в пътеки слънчеви пътува.
© Любен Стефанов All rights reserved.
