Болно време

Apr 2, 2020, 10:04 PM

Poetry » Other

569 5 4

Във тая прихлупена утрин,

събуди се времето болно.

Болеше го вляво – отвътре

и болката беше прободна.

Разкъсано беше му стремето

и бързо развихри се бясно.

Разтупкано тяло е времето –

в гърдите му бе вече тясно.

Отломки западаха, камъни –

в парчета се сриваше цялото.

И ставаше времето сламено,

и все по тъмнееше бялото.

И ритъмът бавно изгуби се,

унесено времето падна.

Безбройни минути прокудени

в земята потънаха... гладна!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Елка (Елка Тодорова)

2020-04-03T18:28:19+03:00

Едно болно безвремие, Дани! Много хубав стих!
Mitvans (Иванъ Митовъ)

2020-04-03T12:46:34+03:00

Болно е времето, и ние му помагаме, за съжаление. Харесва ми!
ДИС (Деа)

2020-04-03T07:45:04+03:00

Болно време - такова ни се падна, или сами си го направихме...И това ще мине!
Чудесен стих!
Довереница (Дочка Василева)

2020-04-03T02:21:01+03:00

Изгубеното трудно се наваксва
и времето обратно не протича.
Оставя спомени (самоспасяване)
да не забравим как да се обичаме...