2.04.2020 г., 22:04 ч.

Болно време 

  Поезия » Друга
487 5 4

Във тая прихлупена утрин,

събуди се времето болно.

Болеше го вляво отвътре

и болката беше прободна.

 

Разкъсано беше му стремето

и бързо развихри се бясно.

Разтупкано тяло е времето –

в гърдите му бе вече тясно.

 

Отломки западаха, камъни –

в парчета се сриваше цялото.

И ставаше времето сламено,

и все по тъмнееше бялото.

 

И ритъмът бавно изгуби се,

унесено времето падна.

Безбройни минути прокудени

в земята потънаха... гладна!

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Едно болно безвремие, Дани! Много хубав стих!
  • Болно е времето, и ние му помагаме, за съжаление. Харесва ми!
  • Болно време - такова ни се падна, или сами си го направихме...И това ще мине!
    Чудесен стих!
  • Изгубеното трудно се наваксва
    и времето обратно не протича.
    Оставя спомени (самоспасяване)
    да не забравим как да се обичаме...
Предложения
: ??:??