Болно време
Във тая прихлупена утрин,
събуди се времето болно.
Болеше го вляво – отвътре
и болката беше прободна.
Разкъсано беше му стремето
и бързо развихри се бясно.
Разтупкано тяло е времето –
в гърдите му бе вече тясно.
Отломки западаха, камъни –
в парчета се сриваше цялото.
И ставаше времето сламено,
и все по тъмнееше бялото.
И ритъмът бавно изгуби се,
унесено времето падна.
Безбройни минути прокудени
в земята потънаха... гладна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
