Jan 26, 2021, 3:58 PM  

Болното бебенце

  Poetry » Other
676 0 4

Роди се ти на таз земя прекрасна,

с болест грозна, мъчителна, ужасна,

създателите си да тормозиш до сетния им край

и да ги лишиш от така жадувания рай.

 

Ах, с каква нестихваща надежда чакаха своето дете

на бял свят да излезе и първия си глас да нададе,

но уви, злощастна оказа се съдбата,

роди се живо, здраво, но с рана на главата.

 

Раната беше голяма, гнойна и дълбока,

а лекарите изумени от картинката жестока,

не бяха виждали нещо толкоз покъртително,

на пръв поглед грозно, но всъщност отвратително.

 

Абстрахирайки се от видяното, тежка диагноза те поставиха,

а родителите в шок и ужас по главата бебето погалиха,

сякаш вече усещаха какво им предстои –

не щастие и радост, а мъка и сълзи...

 

След като прекрачиха прага на детската стая

и положиха бебето в новото му легълце,

осъзнаха, че и без това нямат място в рая

и умъртвиха новороденото с голи ръце.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емил Христев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...