"Някой направил е пакост голяма!" –
над очилата поглежда ме мама.
"Я казвай бързо, ти ли бе, Мони
излапал си цяла кутия бонбони?!"
"Мамо, не съм аз! Сигурно Джонката
или Писан са изяли бонбонките!
Или пък са ги изгризали мишките
и са оставили само хартишките
там под леглото в моята стая...
Аз за тези бонбони съвсем нищо не зная!"
© Cucurbita Maxima All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
