"Някой направил е пакост голяма!" –
над очилата поглежда ме мама.
"Я казвай бързо, ти ли бе, Мони
излапал си цяла кутия бонбони?!"
"Мамо, не съм аз! Сигурно Джонката
или Писан са изяли бонбонките!
Или пък са ги изгризали мишките
и са оставили само хартишките
там под леглото в моята стая...
Аз за тези бонбони съвсем нищо не зная!"
© Cucurbita Maxima All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
