Ти виждал ли си някога тъга
в очите мои есенно кафеви.
Във тях живее тихо радостта,
че от живота най-нужното сме взели.

Ти виждал ли си някога сълза...
клепачите ми нежно да премижа.
По миглите ми няма и следа...
за мъката сама се грижа.

Ти виждал ли си някога в нощта,
че губя се и търся там посоки.
Откривала съм само мъдростта,
гостувала съм в дебрите дълбоки.

Ти виждал ли си в трудните ми дни
да търся в някого опора.
Предателството, слагам го да спи...
тогава нямам нужда от умора.

Ти виждал ли си моите мечти,
как щъкат и пъргаво прохождат.
Как огънят в очите ми блести...
в реалността щом вече се разхождат.

24.08.2020г.