samira

33 results

Когато тръгваш 🇧🇬

Забрави да ми кажеш, че когато тръгваш,
ще вземеш слънцето със целия му блясък,
звездите ще ги сложиш в стария си куфар,
а гларусите ще приспиш в прощален крясък .
Не мога да те моля да останеш, ...
samira (Мариа)
samira
Poetry » Love
1.2K 1

До морето късно през нощта 🇧🇬

Кога ли ще ми стигне тази тишина,
кога ще преброя звездите,
стоя на плажа, късно през нощта,
а пътя осветяват само светлините.
И тихо гледам фара как блести, ...
samira (Мариа)
samira
Poetry » Landscape
1.3K 4

залезът на утрешния ден 🇧🇬

Искам лампите да не изгасват,
искам партито да продължи,
искам в тази нощ отново да живея,
искам тази нощ луната да не спи.
Искам да се слея със тълпата, ...
samira (Мариа)
samira
Poetry » Other
1.2K 3

Не съм... 🇧🇬

Не съм любов, която прецъфтява,
не мога да угасна като изгоряла крушка,
не съм и огън, който догорява,
непокорна, като ледена вихрушка.
Не мога да живея зад решетки, ...
samira (Мариа)
samira
Poetry » Love
1.2K 7

Поети 🇧🇬

Прокудихме си свидните поети,
да църкат като мишки
във кибритени кутийки,
да, вярно, че душата хляб не иска,
но сърцето? ...
samira (Мариа)
samira
Poetry » Blank verse
1.3K 9

* * * 🇧🇬

Сърцето ти се къса всеки ден,
когато съм със теб и ти разказвам
как минал ми е вчерашния ден
и белези любовни ти показвам.
Не съм разбрала, вярвай ми, не съм, ...
samira (Мариа)
samira
Poetry
1.5K 17

И ще горя 🇧🇬

Ще горя след теб
и знам, че няма да ми е студено,
след всичките прокълнати любови ще горя.
И всяка болка там, във огъня ще слагам,
защото знам, че няма да се променя. ...
samira (Мариа)
samira
Poetry » Love
1.4K 2

Вечен миг 🇧🇬

Докосваш ме със устните горещи,
прости ми, че не мога да крещя,
целувките ти, с дъх на бели свещи,
изпиват ме, не мога те нараня.
Очите ти са нежни и дълбоки, ...
samira (Мариа)
samira
Poetry » Love
1.2K 1

и много сатен... 🇧🇬

Оплетох те в моите мрежи,
мрежи от сатен и дантели,
пропити с нежни копнежи,
на двама от страст онемели.
Омаях те с мойте целувки, ...
samira (Мариа)
samira
Poetry » Love
1.1K 1

Лично 🇧🇬

А вече писна ми да се преструвам,
смея се, когато ми е страшно
и само затаявам дъх... сълзата да преглътна
и пак да се усмихна.
Представяте си колко съм самотна, ...
samira (Мариа)
samira
Poetry » Blank verse
1.6K 1 2

От вина 🇧🇬

Не виждах в очите ти тъга,
а исках да се чувстваш малко наранен.
Недей да ми прощаваш от вина,
която аз изпитвах всеки ден.
От миналото още ме боли, ...
samira (Мариа)
samira
Poetry » Love
1.3K 1 10

Повеля 🇧🇬

Чети, недей да се мъчиш,
недей да изкачваш баири, чети.
Животът е труден,
а хората мъдрост събират с години.
Ти беден човек си, какво като имаш пари, ...
samira (Мариа)
samira
Poetry
1.2K 3

нежно изцеление... 🇧🇬

Обичаш ме, със вкус на карамел са усните, желание, желание за грях в душата ти! Събличаш ме, треперещи от страст ръцете ти, ме стоплят с нежно притеснение. Конвулсии, конвулсии на страст във вените, последен път, и всичко е назад във времето. Очите ти, очите ти са влажни и притворени и карат ме, и к ...
samira (Мариа)
samira
Poetry
1.2K 2

Виниш ме... 🇧🇬

Виниш ли ме, че всичко във живота получавам?
Щом искам и се справям с лекота,
за секунди аз врага си побеждавам,
виновна ли съм, питам за това?
Виниш ли ме, че искам да живея, ...
samira (Мариа)
samira
Poetry
1.3K 7

обичай ме такава 🇧🇬

Недей да бързаш да влизаш в сърцето ми,
мисли ме за луда, но трябва ми време.
С всеки твой жест, когато докосваш лицето ми,
ме караш да искам да бягам далече от тебе.
Докосвай ме бавно и с плам говори ми, ...
samira (Мариа)
samira
Poetry
1.6K 5

За световния глад и една благотворителка 🇧🇬

Няма кой да ме види, че ти давам пари, просяче.
Защо да ти давам? Нима животът по-добър ще ми стане?
Защо да се моля на Бог, кой ще ме чуе? Защо да хабя молитвите си.
Няма те тебе моряче, защо да скърбя, кой ще види сълзите ми?
И кой ще ми плати за тях... ...
samira (Мариа)
samira
Poetry
1.2K 2

в синьото на някоя вълна 🇧🇬

Потърси ме във поредната вълна,
в шепота на морски ветрове.
Потърсиме в неизгрялата луна,
Потърси ме в синьото на чисти брегове.
Намери ме гола и сама, ...
samira (Мариа)
samira
Poetry
1.2K 3

Борбата 🇧🇬

Вървим, постоянно се борим,
а струйките кръв се стичат след нас.
Краката болят ни от безспирното ходене,
а душите ни плачат тайно, без глас.
Няма пътеки, по които да ходим, ...
samira (Мариа)
samira
Poetry
1.2K

писмо до татко капитан 🇧🇬

Къде си, татко капитан, върни се бързичко при мене!
Аз искам да си тука за рождения ми ден.
Побързай, татко, няма вече време.
Нима обичаш ти вълните повече от мен?
Не се бави, не искам да ми носиш и играчки. ...
samira (Мариа)
samira
Poetry
1.3K 1

оковите 🇧🇬

Герои сме на фентъзи роман,
мълчанието е непознато.
Болни сме от глад необуздан,
желязото превръщаме във злато.
Вървим напред и все така вървим, ...
samira (Мариа)
samira
Poetry
1.3K 6

Изгубени 🇧🇬

Тушираме мъката си с алкохол,
вярваме в поличби, в пророци.
Мечтите ни малки, разпиляни на сол,
от хората, роби на милиони пороци.
Надеждите, скрити за по-добри времена, ...
samira (Мариа)
samira
Poetry
1.8K 13

В празното 🇧🇬

По улици виждам празни лица,
с напразни надежди и празни мечти.
Кога за последно той видя светлина?
Кога той прочете книга дори?
Върви си сам и не поглежда встрани, ...
samira (Мариа)
samira
Poetry
1.3K 1

С шепот на цигулка 🇧🇬

Там където мрака лагерува,
свирехме със нотите на самотата.
Никой нямаше да се любува,
никой даже не почука на вратата.
Меките струни ти галех тъй нежно, ...
samira (Мариа)
samira
Poetry
1.5K 4

отивам си... 🇧🇬

Мрази ме! Отивам си, ти прекали!
Не знам любовта да удря шамари.
Защо да оставам, пак помисли,
какво, като даже не пушиш цигари?
Отивам си, моля те, тръгвай и ти. ...
samira (Мариа)
samira
Poetry
1.3K 1 5

събличах се.... 🇧🇬

В окови от злато ръцете ми слаби
се движат на два сантиметра...
Събличах се и дрехите ми падаха
горда бях, но знаех, че не съм в очите им.
Събличах се, сълзите също падаха, ...
samira (Мариа)
samira
Poetry
1.2K 5

adagio 🇧🇬

Живот във тъмен коридор,
където всеки е щастлив и празен.
Сърцето му - парче стереопор,
душата му е светофар намразен.
Живот във кофа за боклук, ...
samira (Мариа)
samira
Poetry
1.3K 6

илюзии 🇧🇬

Мълчи, мълчи несретнице!
Защо се наричаш тъй гордо съдба?
Какво направи с мене проклетнице?
Как живота ми пръсна така?
Не иска при мене да идваш, недей! ...
samira (Мариа)
samira
Poetry
1.2K 1

Безкрайните пътеки на живота 🇧🇬

По празни пътеки вървя и не спирам,
любовта отдавна покрита е с прах, но още боли!
Лутам се, падам и ставам, завивам,
а пътят зад мен някой бавно руши.
Не мога да спра и не искам да спирам! ...
samira (Мариа)
samira
Poetry
1.4K 1

Къде си, любов? 🇧🇬

Къде се криеш, любов? Кърви раната.
Хайде ела да я затвориш сега!
Какво ще кажеш за другата, старата?
Колко рани отвори в нощта?
Как да ти вярвам, любов? Лъга ме толкова пъти! ...
samira (Мариа)
samira
Poetry
1.8K 4

морска елегия 🇧🇬

Капитанът, гордо облегнат на кея,
замислен стои и пуши лула.
Замислен е той навярно за нея,
умна, чаровна и горда жена.
Безбройни пътувания-опасни и дълги! ...
samira (Мариа)
samira
Poetry
1.5K 2

след залеза 🇧🇬

Смърт във булченски воал,
трагедия, облечена във бяло!
С един човек ти цял живот живял,
а той ти казва, че захвърля всичко старо.
Но защо не те боли ...
samira (Мариа)
samira
Poetry
1.4K 1

Черна сянка 🇧🇬

Ти идваш бавно и никога не си отиваш,
вкопваш се в някой с нечисти ръце
и накрая душата му взимаш.
Какво очакваш от него въобще?
Очакваш да плаче, да блъска, да чупи, ...
samira (Мариа)
samira
Poetry
1.4K 2

От болка умирам 🇧🇬

Искаш ли отново аз да те сънувам?
Да, но навярно в друг живот.
Защо си мислиш, че за тебе аз тъгувам?
Не знаеш ли? Любовта ти ме превърна в робот.
Хилядите нощи в сълзи обляна ...
samira (Мариа)
samira
Poetry
2.1K 8