БРЕГЪТ
Още плава на моето време черупката гнила,
но макар и да духат в платната ù вихри солени,
все по-често не стигат за пътя кураж, а и сила,
все по-често в душата е щил или мъртво вълнение.
Този кораб не плава в морета спокойни и кротки
и не пори клокочещи бездни, вълни разгневени –
той дори не е кораб, а проста спасителна лодка,
оцеляла по чудо в поредното морско крушение.
Той се движи напред в океани от дни и от нощи,
под слънца и съзвездия, странно различни в живота,
няма верен компас, но са здрави платната му още, ...