May 18, 2016, 9:56 PM

Брод

1.5K 0 19

Дните са сиви врабци,

хищни ядачи на време,

с плячката - стръвни ловци,

бързи ездачи на стреме;

 

мен са ми шарен гердан,

дар от небето, и памет,

вятър, небе и луна,

слънце и росни ливади;

 

обич и дом, и дете,

майка, баща и Родина,

плясък на синьо море,

брод - през реката да мина....

 

Дните са тъмна вода,

влачат покой и забрава...

всичко оставят назад -

болка, обида и врява.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кети Рашева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...