Защото на облак заспивам -
дъждът в мен все струи,
къдрокосо сребро ми бродира,
в очите ми - все детелини
четирилистни сади.
Защото на облак се будя -
мълнии все ми раздират света,
но как пък животът ми свети
от техните ярки искри!
А облакът – хубав и пухкав,
не мога от него очи да откъсна.
Изтупвам постелята бяла ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up