Apr 11, 2011, 9:16 AM  

Бродирам небето си

  Poetry » Love
1.4K 0 24

Защото на облак заспивам -

дъждът в мен все струи,

къдрокосо сребро ми бродира,

в очите ми - все детелини

четирилистни сади.

Защото на облак се будя -

мълнии все ми раздират света,

но как пък животът ми свети

от техните ярки искри!

А облакът – хубав и пухкав,

не мога от него очи да откъсна.

Изтупвам постелята бяла

и вечер с слова го бродирам.

Все там ви посрещам,

все там ви обичам –

от високото, най-красиво небе.

И с тънко перце ви се вричам –

дори и до сто да достигна,

зад облака все да наднича

засмяното ми от обич лице.

 

Весела ЙОСИФОВА

 

:)))

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...