Бродирам небето си
1.4K
0
24
Защото на облак заспивам -
дъждът в мен все струи,
къдрокосо сребро ми бродира,
в очите ми - все детелини
четирилистни сади.
Защото на облак се будя -
мълнии все ми раздират света,
но как пък животът ми свети
от техните ярки искри!
А облакът – хубав и пухкав,
не мога от него очи да откъсна.
Изтупвам постелята бяла
и вечер с слова го бродирам.
Все там ви посрещам,
все там ви обичам –
от високото, най-красиво небе.
И с тънко перце ви се вричам –
дори и до сто да достигна,
зад облака все да наднича
засмяното ми от обич лице.
Весела ЙОСИФОВА
:)))
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
Благодаря на всички за сърдечните поздрави! Усмивки от мен!
