11 апр. 2011 г., 09:16  

Бродирам небето си

1.4K 0 24

Защото на облак заспивам -

дъждът в мен все струи,

къдрокосо сребро ми бродира,

в очите ми - все детелини

четирилистни сади.

Защото на облак се будя -

мълнии все ми раздират света,

но как пък животът ми свети

от техните ярки искри!

А облакът – хубав и пухкав,

не мога от него очи да откъсна.

Изтупвам постелята бяла

и вечер с слова го бродирам.

Все там ви посрещам,

все там ви обичам –

от високото, най-красиво небе.

И с тънко перце ви се вричам –

дори и до сто да достигна,

зад облака все да наднича

засмяното ми от обич лице.

 

Весела ЙОСИФОВА

 

:)))

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...