11 апр. 2011 г., 09:16  

Бродирам небето си 

  Поэзия » Любовная
1228 0 24

Защото на облак заспивам -

дъждът в мен все струи,

къдрокосо сребро ми бродира,

в очите ми - все детелини

четирилистни сади.

Защото на облак се будя -

мълнии все ми раздират света,

но как пък животът ми свети

от техните ярки искри!

А облакът – хубав и пухкав,

не мога от него очи да откъсна.

Изтупвам постелята бяла

и вечер с слова го бродирам.

Все там ви посрещам,

все там ви обичам –

от високото, най-красиво небе.

И с тънко перце ви се вричам –

дори и до сто да достигна,

зад облака все да наднича

засмяното ми от обич лице.

 

Весела ЙОСИФОВА

 

:)))

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??