Защото на облак заспивам -
дъждът в мен все струи,
къдрокосо сребро ми бродира,
в очите ми - все детелини
четирилистни сади.
Защото на облак се будя -
мълнии все ми раздират света,
но как пък животът ми свети
от техните ярки искри!
А облакът – хубав и пухкав,
не мога от него очи да откъсна.
Изтупвам постелята бяла ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.