Бродирана дъга
Така боли ме! А лъчите влюбени
в небето веят букли светло сини.
Живот сред цветни ручеи изгубен,
душа, която зъзне сред пустиня.
А кой превърна пясък в сухи въглени
и огъня поръси с мними чувства?
И кой в очите изгревно закръглени
с копнежните искри в сърцето блудства?
Тъгата стича се, по път се вие -
забравен друм от някой страдащ грешник.
В осъмнала сълза сред сълзи крия
пришити кръпки аз от пламнал свещник.
Но с цветен дъх на дюни следдъждовни
дъга бродирам в болката на дните.
Та обич светла пак в зори любовни
да шие слънчев гоблен със мечтите.
© Цветето Б. All rights reserved.
