Бродник
Вероятно така съм привикнала.
Да ме няма.
Ти да бъдеш във всичкото.
Да съм рана.
Да събираш по ред мойте стихове.
Твои са.
Да заспиваш във всяко легло.
Много са.
Да ме скъсаш на две.
Страшно е.
И да не знам къде съм.
Прашно е.
Да съм прелитнала птиците.
Всичките.
Да съм дълбоко в пазвата.
Скришно е.
Да съм домът с вишните.
Временно.
Не само аз - и предишните.
Мразя ги.
Да ме сравняваш с другите.
Срамно е.
Не аз ти прободох раните.
Сляп ли си?
Не съм родена от друмник.
За скитане.
Не знам ти кой си до днес.
Питам те?...
Изтля ми душата цялата.
Гони те...
Нима си бил някога тук?
Бродник си...
© Геновева Симеонова All rights reserved.
Благодаря ви.
