Бродя аз в гората нощем,с надеждата да те открия.

Сенки скитащи по страшни от смъртта и всички те ме ненавиждат.

Само за любимата жена готов на всичко съм сега.

Дори и ако трябва със сенките в нощта през гората черна ще премина.

Само мисълта за теб любима от злите сили ще пази.

Колкото и тъмно да е там в нощта любовта към теб ще се запази.

Бродя, скитам се без цел и без посока, сякаш сляп съм бил през времето това.

Тварите ме убеждават-откажи от нея се сега.

Тя не е за теб измамила те е както много други преди теб.

Но сърцето мое глухо си остава за думи като тез.

Толко много те обичам че не мога да повярвам как в капана ще се хвана на измамено сърце.

Заради теб любима всяка нощ ридая,търся връзката със теб.

Позволи ми мила моя да ти докажа любовта към теб.

Но как ли бих могъл?

Със кошмарите се боря през нощта, а денем лоши мисли ме осенят във ума.

Как красивото момиче ме измами със постъпка долна неспособна да простя.

Но какво да сторя аз когато тя е всичко на света за мен, как да я оставя когато моето сърце  за нея то тупти?

Нима не е любов това кажи, когато толкова обичам те и сърцето ми си търси сили да прости.

Навярно чувствала си се някога така, че за теб да няма никой друг на този свят,а само твоето сърце да знае колко много то обича непознат?