Броеница
Броя си стотинките, залците в чая
и пълни столòве край празната маса.
Другарят, със който превзехме безкрая
и другият, дето до трън ме опàсе.
Броя и онези, които отплуваха,
доволни, че взеха си пътьом трошица.
И другите също, които целуваха
не мене, а дявол - за клисави трици.
Броя със приятел въздишките мъртви.
И тихите, меки сълзи твърдо пием.
Със другите бройката хич не отърва –
след първата чаша си тегнем. И трием.
Броя си живота със всичките мигове,
когато разпукваше в мене вселени.
И дългите, тежките дни под индиго,
досущ като клюка, дребнаво делени.
И между плесниците, също броени,
забравям - животът под бройка е беден.
А слабият ангел, най-правият в мене,
ще тегли накрая чертата последен.
Но там, сред останките обич и вино
и спомен за първата рана от куче
и без броеница животът ще мине.
А как да разлюбвам врага – не научих.
© Дарина Дечева All rights reserved.
