Стоим на плажа
и броим вълните -
те ще ни разкажат
с бриза идват ли мечтите.
По бяла пяна
слънцето играе.
И обич разпиляна
танцува по водата и сияе.
Вятърът ни пее -
пригласят му скалите.
Немирен той косите вее,
танцуващ с нея по вълните.
Синева безкрайна
наоколо света обгръща.
Синева - като теб омайна
и в сърцето ми една и съща.
© Мирослав Кръстев All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
