Стоим на плажа
и броим вълните -
те ще ни разкажат
с бриза идват ли мечтите.
По бяла пяна
слънцето играе.
И обич разпиляна
танцува по водата и сияе.
Вятърът ни пее -
пригласят му скалите.
Немирен той косите вее,
танцуващ с нея по вълните.
Синева безкрайна
наоколо света обгръща.
Синева - като теб омайна
и в сърцето ми една и съща.
© Мирослав Кръстев All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
