Стоим на плажа
и броим вълните -
те ще ни разкажат
с бриза идват ли мечтите.
По бяла пяна
слънцето играе.
И обич разпиляна
танцува по водата и сияе.
Вятърът ни пее -
пригласят му скалите.
Немирен той косите вее,
танцуващ с нея по вълните.
Синева безкрайна
наоколо света обгръща.
Синева - като теб омайна
и в сърцето ми една и съща.
© Мирослав Кръстев All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
