Nov 7, 2007, 7:30 PM

Бройка номер 29

  Poetry » Love
1.5K 0 9
Гол,
нека заспиш -
до мен,
до нея,
до трета и пета.
Никога няма
да спреш
да мълчиш.
Аз зная за мен -
номер двадесет и девета.
...
И пак,
гол,
се събуждаш
до шеста,
до седма,
до десета.
Аз питам
те тебе -
кога ще се умориш?
А ако истинската
се окаже
номер двеста и пета?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дъга Есенна All rights reserved.

Comments

Comments

  • по номерчета ги помни
    прегръдка и за теб
  • Интересен стих,миличка!!!!
    Дали щер ги помни по номер,коя коя е?
    Дали си записва?
    Поздрав и прегръдка!!!
  • Подмина ме,да
    Благодаря на всички ви !!!
    Прекрасни сте!!!
  • Много е хубаво! Може да се окаже, че е загубил времето си в прекаленото търсене и да подмине, тази която е истинската сред многобройните срещи с другите! Поздравления за стиха!!!
  • Навярно няма да ти каже.Ще си трае.
    Последната от всички вас коя е?!
    Коя ще го приеме в свойто ложе,
    усетила,че повече не може.
    Хареса ми стихът ти!Поздравления!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...