Броя щастливите си дни
Батка, баткаа... Така я закършихме.
Пак добре, че ракията пивка.
Лековитите думички свършиха.
Аз минавам на крива усмивка.
Махам дните с лошите спомени.
И не става въпроса да хленчим,
но накрая броим ококорени:
– Как е, батка, остана ли денче?
Не са много. Но сме доволни, че
има някои – два в един, слети.
Който иска да има повече,
да си брои часовете.
На едната ръка са. Не споря тук.
Обаче за друго се сещам:
ако бройката вземе и втората,
с какво ще посегна за нещо?
Утéче животът. Но ние ли
ще отстъпим накрая му? Никога!
Той ни бие по всичките линии,
ама ние го бием по стихове!
Вижте чаша да няма празна.
(тук говорещият се изправя)
– Тихо, моля, че имам да казвам
най-същественото...
Наздраве!
© Райчо Русев All rights reserved.
