Будна
На разсъмване...
Знаеш ли, че с мъка отворих очи?
Тази нощ не сънувах.
Тази нощ не бе като другите.
Бе някак странно.
Уж заспивах,
а се чувствах будна.
Прехвърлях мислите си -
като кехлибарените
зърна на броеница.
Кънтяха в мен.
А нощта преваляше.
Скоро ще се пробуди небето.
И слънцето навярно
пак ще се усмихне.
През прозореца обича
да наднича
и да ме гали
с първите си ласки.
Тъй както ти го правиш,
когато...
си до мене.
Как не ми се става!
Затоплени завивки.
Отмятам одеялото.
И се надигам.
Бавно.
Прихлупен таван
ме притиска.
Нахлува онзи щипещ студ
от стаята.
Навън е твърде хладно.
Когато...
ти не си до мен.
© Нели All rights reserved.
