Стискам букет от травми
в издраните от сълзи ръце.
Задавих се и изкашлях си
мечтите под виолетово небе.
Търкулна се времето,
като болезнен шамар.
Болката не можах да изплача
в този залязващ кошмар.
Засилих се и тичах безкрайно.
Протрих от болка своите нозе.
Но букета тайно стисках...
с надежда никой да не разбере. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up