В ранното утро ти нося цветя.
Там, до косите ти, нека са свежи.
Нека със радост ти свърши съня.
Изгрев да срещнеш с топлина и със нежност.
До теб ще положа и плюшеното мече.
Светлата детска усмивка да кацне.
Чистият поглед. Очите - море.
Мечето не лъже... То е прекрасно!
В ранното утро ти нося цветя.
Целувам челото ти. По тебе изтичам.
Знаеш, не мога до теб да заспя...
А там, под ребрата: Обичам! Обичам!
© Красимир Дяков All rights reserved.