Колко много ми донесе
булото на младостта:
пълни арки с птичи песни
необятни небеса.
Подарявах, разпилявах,
не оставих ни едно
въгленче, за да ме топли,
да я спомням със добро,
че в наивната си глупост
вярвах, ала вече не -
щастие е, не е лудост
да дадеш на птицата криле, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up