15 дек. 2009 г., 21:53

Булото на младостта

Поэзия » Другая

725 0 5

Колко много ми донесе
булото на младостта:
пълни арки с птичи песни
необятни небеса.
Подарявах, разпилявах,
не оставих ни едно
въгленче, за да ме топли,
да я спомням със добро,
че в наивната си глупост
вярвах, ала вече не -
щастие е, не е лудост
да дадеш на птицата криле,
на пострадалия - обич,
на гладуващия - хляб,
на приклещения в обръч -
тих простор и небеса...

Колко много ми отнесе
булото на младостта,
спусна своите завеси
и помаха със ръка.
Птицата далеч отлитна,
ситият не помни глад...
Някой тихичко ми вика,
туй ще да е Старостта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

LYCKI (Росица Петрова)

Благодаря ви за отзивите!
Весело прекарване на предстоящите празници!

2009-12-18T15:58:22+02:00
asizi (Nina Toshich)

много хубаво...за съжаление такива са нещата от живота...младостта отминава! по-важното е всичко да изживеем пълноценно и да оставим следа след себе си!

2009-12-16T12:21:56+02:00
VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)

Няма как след Младостта да следва Старостта.
Има един "сезон" помежду им, който се вика ЗРЯЛОСТ !!!
И е може би най-красивата и мъдра част от нашия Живот.
Така че - не бйрзай...
Поздрав.

2009-12-15T23:12:09+02:00
ivanleko91 (Ангел Колев)

"щастие е, не е лудост
да дадеш на птицата криле"
Повярвай отново...така е!!!
Прекрасен стих!

2009-12-15T22:28:08+02:00
Laska (Ласка Александрова)

да, щастие е

2009-12-15T22:14:00+02:00