Булото на младостта
Колко много ми донесе
булото на младостта:
пълни арки с птичи песни
необятни небеса.
Подарявах, разпилявах,
не оставих ни едно
въгленче, за да ме топли,
да я спомням със добро,
че в наивната си глупост
вярвах, ала вече не -
щастие е, не е лудост
да дадеш на птицата криле,
на пострадалия - обич,
на гладуващия - хляб,
на приклещения в обръч -
тих простор и небеса...
Колко много ми отнесе
булото на младостта,
спусна своите завеси
и помаха със ръка.
Птицата далеч отлитна,
ситият не помни глад...
Някой тихичко ми вика,
туй ще да е Старостта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Петрова Всички права запазени
