Apr 1, 2011, 10:17 PM

Бурен

  Poetry
1.2K 0 21

Посветено.



Бурен


Животе, няма да се дам тъй лесно,

дори и да ме хващаш ти на тясно често,

ще свикнем с теб да се понасяме напук,

макар и без финес да ми посочваш пътя друг.

 

Разбрах, че почва грапава си ми избрал,

и отредил си място някъде несгодно,

довя ми бури, вятър, дъждове, печал,

разплиска всичко тук до мен основно.

 

И мислеше, че ще успееш да ме спреш,

а ме превърна в бурен малко потъмнял,

и оцелявам някак в целия водовъртеж,

дори за кратко цвят най-нежен бях налял.

 

А коренът ми тъй дълбоко във земята се е впил,

и свойто място, дори и тъмно с друг не бих делил,

дори да се опиташ и с огън да ме изгориш,

аз пак ще оцелея, макар надве да съм се свил.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сеси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....