Буря

Jan 29, 2014, 10:15 AM

Poetry » Phylosophy

400 0 3

Когато нощта в свойта паст те обгръща,
когато в теб злото е сила могъща,
когато сърцето ти болка изгаря
и с теб си съдбата без милост играе.

Когато за помощ ръцете протягаш,
небето от кал е направено сякаш
и гледа те мрачно с очите си кухи,
и слуша те скръбно с ушите си глухи.

Светкавица бяла снага му разкъсва,
със гръм тишината студена разпръсва
и бурята в тебе живота завръща,
и сякаш нещата сами се обръщат.

Не си роб, че тайно света да проклинаш,
в безсилие злобно земята да риеш.
Cпомни си, в теб сила незнайна се крие
и чака в сърцето страха да изтрие.

Please sign in with your account so you can comment and vote.