Буря
Ти каза, че съм сладка - но не съм.
Ти каза, че съм мила - но сгреши.
Ти виждаш ангел - стихия виждам аз.
Ослушай се и зад лицето нежно погледни.
Косите рече - разтопено, меко злато,
но отрече бурний вятър в тях..
От устни сладки ти отпи,
но отрова в тях така и не откри.
А очите? Помниш ли ги тях?
Ти каза - слънцето във тях блести.
Тогава и разсмях се аз:
Слънце?! Я пак ги погледни?
Буреносни облаци не виждаш ли?
И погледът гърми - не забелязваш ли?
Аз зная - обичта от теб струи,
но за сълзи дъждовни мои - сляп си ти!
И докато усмихваш ми се ти,
в душата моя бурята трещи!
© Марина All rights reserved.
Добре дошла!