Mar 23, 2010, 6:27 PM
Буря в Море
2096
0
38
Сред делфините настана мор –
същинска чума,
от белите кореми на медузите
се плъзна парещата болка.
Морето си навлече траурната риза
от лепкави, със цвят на гнило водорасли,
бушуваше сърцето му от пясъци,
отварящи дълбоки дънни ями.
Без звук се давеха скалите – потъваха
под пръските от плътно-бяла пяна,
по нея, с писък блъскаха се гларуси -
във въздуха отлитаха единствено перата им.
Изчезна хоризонтът –
небе с море се сляха,
и само яростта на гневните светкавици,
раздираха с тризъбеца си облаците пламнали.
За миг – и после светлината падаше
като мъртвец в бушуващата морска бездна.
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
буря си...ураган от чуства и емоции...
-
"Буря в море" - пресъздала си го много образно!
Поздрав Веси!
Питам се, защо тези които не харесват стиховете ти се спират и ги четат?
Навярно си имат причини, или да те подразнят, или ги кефи да се покажат, колко са значими самите те.
Барона е казал другото, което бих казала и аз самата! -
"Атмосферата е отвратителна, а ние не правим нищо, за да я подобрим"
...
"Моето лицемерие свършва дотук."
хубаво ми е да мисля че всички разписали се, взели участие в "спора"(
тук и на няколко други места)
сме на едно мнение
каквото имах да казвам - казах(това ли е бил начинът вече е друга тема)
ще се държа "възпитано"
да видим вие какво ще направите
(и пак се извинявам че написах всичко това под публикация) -
Някой трябва да сложи край на всички "изгъзъци" в сайта на последък. Много читави хора напускат сайта, трият профили, произведения и т.н. Атмосферата е отвратителна, а ние не правим нищо, за да я подобрим. Липсата на самоуважение ни докара дотам. Няма елементарна култура на общуване. Само претенции, голи претенции, делене на лагери - млади и стари, сега пък. Има можещи и неможещи. Има хора на които им се струва, че могат. Лесно е да хвърлиш помията си в чужд двор, но преди трябва да изчистиш нечистотията си в собствената душа. Това е духовно пространство, приятели. Моето лицемерие свършва дотук. А и не мисля, че Веси е заслужила (с толерантното си отношение към всички), нейната страничка да се превръща в поле за изява на хора, за които поезията би трябвало, но не е хляб и вода...
-
подозирах аз, че чашата прелива
-
И не бива!
Отдавна съм ти казала, че не съм лъжица за твоята уста - ще се задавиш. Няма да ти отговарям повече - вероятно да напишеш последното изречение ти носи удовлетворение (наслада). Подарявам ти я!
Капачка, Идеми (вместо шепа емотикони)! -
Дори меренето да беше част от характера ми - не бих могла да сляза толкова, че да се меря с теб.
Колко казваш не те интересувам? Колкото задоволството от репликата за многото радостни люде от моето напускане на сайта?
шепа емотикони -
Интересуваш ме, колкото ланския сняг. Дори по-малко. Мери си егото с някой друг. Не влизаш в интересуващите ме!
Лека нощ!
С благодарност към неразбиращите от поезия, които са ми написали по 2-3 прилични думички! -
дай пример как е мой приоритет
"много хора", "някой хора"...
наистина ли доспускаш, че его то ми е лекичко като твоето и се вълнува от подобни заявления? -
Стъкмистиката е твой приоритет. Ти, затова, отвреме-навреме се изтриваш. И знаеш ли колко много хора радваш като изчезнеш! Иде ми - Дойде ми.
п.п.: Добавям послепис, защото не мога да напиша два последователни коментара: Ти, да не би към младежката секция да се причисляваш или към "на всяка манджа мерудия"? -
а да пускаш стъкмения за доза поздравления?
-
Проблемът ти явно не сме ние дъртите, щом извинението ти не може да издържи дори 1 час. Според мен, младите сте повечето в сайта, макар че не съм ви броила. Лошото е, че отсега някои миришат на нафталин повече от бабичките и дядовците. А това пък трови мен.
Признанието (малко или много) аз лично съм го получила, и не само в областта на поезията.
Ако проблемът ти се нарича Весела ЙОСИФОВА, мога и да напусна този сайт. Може пък след това да получиш Нобелова награда.
"като в живота е естествено
по- силния и приспособимия оцелява
ма не ви ли е срам"
Срам ме е, разбира се, много ме е срам, че водя тази полемика с теб! -
защото?
опитвам да дефинирам проблема си
сайтът е място
в което не вие дъртите(зрелите)
трябва да ни понасяте ... щуравостта, хумора и тн.
а ние младите трябва да ви търпим инфантилността и бастуноглътнатостта и себелюбието и перченето и и и и
и става неприятно
мирише на нафталин
повече сте
подкрепяте се
естествен подбор
ма не е това идеята на сайта(според мен)
бабички които цял живот са писали и никой не ги е одобрил
сега като докопаха нета плъзнаха навсякъде
вади от дюшека мила бабо вади
неизживяна поетична младост
е това ме трови
не е ли ясно
като в живота е естествено
по- силния и приспособимия оцелява
ма не ви ли е срам
и просто всеки ден се убеждавам че тъпакът съм аз
че се мотам в сайта
(и естествено не говоря само за теб и се извинявам че става под публикацията ти)
-
Защото смятам, че хората в този сайт трябва да се (себе)уважаваме. Това не е обидно, нали?
-
много уважавам
изборът ти на дрехи
очила
по специално
защо добави послеписа
м? -
Приемам извинението, Смеш! И аз обикновено не ти се връзвам, но този път и мен ме въвлече.
Жив и здрав! И, разбира се, че ще се видим. А в Бургас, на годишното събиране, ще ти подаря стихосбирката си, както съм ти обещала!
п.п.: Не е до мира, а до (себе)уважението! -
изтрих си коментарите
мир, любов, кафяви сайтове и епилация
-
На мен ми харесва!Устрем, ако щеш на инат на всичко да се променят нещата.За да се оправи, трябва да се обърка.Никоя буря не е вечна!
Който не се е давил достатъчно - той не знае! -
Усетих бурята!
-
Жоре, аз съм една от тези, които носят на критика. И не съм единствената. Но когато забележките носят привкус на категоричност и влагаш цинично отношение, няма как да не ти се реагира негативно.
Хайде сега си избърши "небръснатия гъз" и виж, че дори съм приемала твои забележки, когато са точни и написани с добронамерен тон:
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=154693 -
Хубаво, yossifova (Весела ЙОСИФОВА)!
"Писано е на един дъх, без нареждане и пренареждане на думите..." - вярвам ти! -
Благодаря на всички прочели!
Това стихотворение е писано през 1987 г. и се наричаше "Буря в Морето (ми)". Писано е на един дъх, без нареждане и пренареждане на думите, специално за да се правя на "голяма работа" пред Смешко. Пак се изказа неподготвен, гълъбо. Нито е менте, нито е псевдо, просто е израз на настроение (няма да ти казвам повода за написването му, защото пак няма да го разбереш - ти, изобщо си роден да разбираш само себеподобните си). Да ти кажа честно, все по-често се радвам, че не съм сред тях!
п.п.: Няма нищо лошо в това да не ти харесва. И аз не харесвам твоите глупости! Само че нямам време да се изказвам под тях надълго и нашироко. Ще пробвам някой ден. Обещавам! -
Същински апокалипсис! Много образно!Поздрав!
-
Малко е абстрактен стихът ти. Търся подсъзнателния смисъл.
-
... апокалипсистично... а къде е Ной... и Дъгата...?
Перото ти е било под напора на Бурята, Весела...!
Eмоционално и образно...! -
Поздрави и от мен ,адашке за рисунката-стих!!!
-
Весела и бурята не може да го каже толкова добре! Мълниеносен стих!!!
-
Здравей, буреносна!
-
Не с бои а с думи си нарисувала много хубава картина.
-
И илюстрацията е въздействаща. Но стихът директно влече, потапя, дави! Истинска стихия!
-
Тъжно е, Вес!
-
Бушуваща бездна!!!Платно с жива картина!!!Поздрав!!!
-
Уф... Буря си!
-
Буреносна! Поздрав далечен, Вес!
-
Неспокойна, бурна, стихийна си в този стих Веси! Поздрав от мен!
-
Невероятно въздействащо! Поздрав!
-
Невероятно силна е била тази буря, Весела!
Почувствах я!!!
Радвам се, че пак си тук!
Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
пълна шестичка за стихото - буреносна, но хладнокръвна!