Mar 23, 2010, 6:27 PM

Буря в Море

  Poetry
2.4K 0 38

 

Сред делфините настана мор –

същинска чума,

от белите кореми на медузите

се плъзна парещата болка.

Морето си навлече траурната риза

от лепкави, със цвят на гнило водорасли,

бушуваше сърцето му от пясъци,

отварящи дълбоки дънни ями.

Без звук се давеха скалите – потъваха

под пръските от плътно-бяла пяна,

по нея, с писък блъскаха се гларуси -

във въздуха отлитаха единствено перата им.

Изчезна хоризонтът –

небе с море се сляха,

и само яростта на гневните светкавици,

раздираха с тризъбеца си облаците пламнали.

За миг – и после светлината падаше

като мъртвец в бушуващата морска бездна.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Comments

Comments


  • пълна шестичка за стихото - буреносна, но хладнокръвна!
  • буря си...ураган от чуства и емоции...
  • "Буря в море" - пресъздала си го много образно!
    Поздрав Веси!
    Питам се, защо тези които не харесват стиховете ти се спират и ги четат?
    Навярно си имат причини, или да те подразнят, или ги кефи да се покажат, колко са значими самите те.
    Барона е казал другото, което бих казала и аз самата!
  • "Атмосферата е отвратителна, а ние не правим нищо, за да я подобрим"
    ...
    "Моето лицемерие свършва дотук."

    хубаво ми е да мисля че всички разписали се, взели участие в "спора"(
    тук и на няколко други места)
    сме на едно мнение

    каквото имах да казвам - казах(това ли е бил начинът вече е друга тема)

    ще се държа "възпитано"
    да видим вие какво ще направите


    (и пак се извинявам че написах всичко това под публикация)
  • Някой трябва да сложи край на всички "изгъзъци" в сайта на последък. Много читави хора напускат сайта, трият профили, произведения и т.н. Атмосферата е отвратителна, а ние не правим нищо, за да я подобрим. Липсата на самоуважение ни докара дотам. Няма елементарна култура на общуване. Само претенции, голи претенции, делене на лагери - млади и стари, сега пък. Има можещи и неможещи. Има хора на които им се струва, че могат. Лесно е да хвърлиш помията си в чужд двор, но преди трябва да изчистиш нечистотията си в собствената душа. Това е духовно пространство, приятели. Моето лицемерие свършва дотук. А и не мисля, че Веси е заслужила (с толерантното си отношение към всички), нейната страничка да се превръща в поле за изява на хора, за които поезията би трябвало, но не е хляб и вода...

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...