Бурята ми е пред затишие

Разочарования,
стенещи като показания,
прорицания,
с тежка дума издумани заради изгнания.
Чувства,
стенещи като изкуства,
душа,
която отново чака да я разруша.
До гуша ми дойде,
отново ще спре да бие моето сърце,
но този път с мисъл умишлена,
а не от последствия,
толкова съм отричана.
Незаинтересованост прекрасна,
о, колко отново съм ужасна...
Отново празното ме зове,
бурята ми е пред затишие,
дали ще постигна онова отличие?
Там където дори с нож да те набодат,
болка няма да усетиш,
нито пък да трепериш.
Този път умишлен край ще сложа
и меча си надолу ще положа,
слагам големия щит
и не ще да бъда човек открит.