Открих бутилка – странна, непозната
щом тапата отместих и избухна –
ухае на море с попътен вятър,
на диня, таратор и вкусна кухня.
Ухае ми на чувства синьо-бели,
на пясъци със слънчеви райета,
на радост с недостигнати предели,
на весела нестихваща заетост.
Ухае на любов, надежда, вяра,
на слънцето в мечтите отразено,
уханията не, не се повтарят
на лятото, което зрее в мене.
© Милена Френкева All rights reserved.
The work is a contestant:
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
