Бягство
Когато цъфнаха жасмините,
почувствах се приятно луд,
запалих си фитила на годините
и замириса на барут.
Изхвърлих си компютъра и флашката,
шикозния си телефон,
зарязах виното и чашката,
отидох и си купих кон.
Бе скъпичък, приличаше на кранта,
пустосвала по белия ни свят,
но имаше към него бонус-чанта
и още нещо... бе крилат.
Качих се върху него трудно.
Той даже нямаше седло.
Потропа с крак, и тръгна мудно,
като да бе от знатно потекло,
но после хукна подир някаква кобила.
“Ей, конче! Не така! Бъди добро!
Едвам вървиш и нямаш сила!”
И сръгах го по дясното ребро.
Изцвили и крила разпери.
О, Боже, мой! Лети!
Душата ми се разтрепери.
Видях огромните звезди.
”Глупаче, сетивата ти къде са?!
Нима си мислиш, че съм кон?!
Мечта съм. Търся ти принцеса.
Ще кацнем зад назъбения склон!“
Тя беше там. Жасмин береше.
А кончето бе цялото във пот.
“Любими! Вдън земя ли беше?!
Аз точно теб очаквах, цял живот!“
© Георги Стоянов All rights reserved.
