Dec 2, 2009, 2:19 AM

Бягство

  Poetry » Love
1.1K 0 7

БЯГСТВО

 

Отива си по нещо

всяка нощ от нас,

от уморената ни същност.

Ти бягаш,

но не бягам аз.
Оставам.
А къде съм всъщност?

Тук ли съм,

във този град

сред сенките по нощните алеи...

Хората забързано вървят,

без радост, сили и идеи...

Ти си тръгваш.

Виждам те - сама как бавно

качваш се в таксито.

И крехката ти фигура

потъва във нощта,

със чувствата

дълбоко срити...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калоян Бинев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...