БЯГСТВО
Отива си по нещо
всяка нощ от нас,
от уморената ни същност.
Ти бягаш,
но не бягам аз.
Оставам.
А къде съм всъщност?
Тук ли съм,
във този град
сред сенките по нощните алеи...
Хората забързано вървят,
без радост, сили и идеи...
Ти си тръгваш.
Виждам те - сама как бавно
качваш се в таксито.
И крехката ти фигура
потъва във нощта,
със чувствата
дълбоко срити...
© Калоян Бинев All rights reserved.