Бягство
Пак се затичах по празните улици
на стария град на забравата.
Исках по пътя да срещна съюзници,
но не се оказах пак правата.
Тичам си бавно по прашните пътища,
търся отдавна забравени чувства.
Искам да мога да спра във гостилница,
да нахраня душата си с истина.
Бягам аз, а край мен отражения
на отдавна отминали скитници.
При всички видях поражения
и бележки от минати митници.
Колко ли още ще гоня съдбата си,
колко нощи пак ще будувам?
За дребни стотинки продадох душата си,
любов вече дори не сънувам...
© Надежда Кръстева All rights reserved.
