Nov 15, 2008, 12:06 AM

бягство

  Poetry
630 0 2
вчера ме срещна зеленото човече
и ми показа вълшебната гора
разказа ми за деня и нощта
научи ме да заспивам смеейки се
пренесе ме в царствота на Егото
и ми отвори вратата към слънцето
но ме предупреди че когато се събудя
светът ще се пречупи
ще престане да се върти земята
хората ще бъдат рицари на луната
а аз ще съм в къщурка с оранжеви стени

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...