Несигурност...
Нерешителност...
Безсмисленост...
Без покровителство...

В търсене смел,
многократно пострадал,
не открил, неумел,
в немилост изпадал...

Отчаян и слаб,
посмял да избяга,
погълнал той хап
горчив със наслада.

Припаднал, заспал
сред дневна прохлада,
във миг засиял,
а после отпаднал.

Събуден от шум,
чул някой да казва:
"Тоз май няма ум!
Виж, помощ отказва!"

Объркан, потърсил
утеха в звездите,
подскочил, забравил
на вчера бедите.

Намерил спокойство
и по-бистър разум,
създал си свой собствен
разлом без омраза.

Обхождал безцелно
вир, пропаст, пътека,
издирвайки ценност,
дори и нелека.

Открил много нови
примамни идеи,
които, "върховни",
зовяли го денем.

Но нощем поспирал
и дълго размислял,
живота намирал
наслада без смисъл.

Задрямал, просветнал
и в миг се събудил,
с очи си прогледнал
и спрял да се чуди.

И спомнил си минал
живот на идеали,
как всеки избирал
и всички сияли.

Не знаел, но искал
живот да живее,
усмихнат, поискал
невинност да вее.

Затичал сред вятъра
в полята безкрайни,
забравил театъра,
със що бил омаян.