Бягство от света
Ще взема да се грабна някой ден...
и хвана пътя към гората.
И там на воля, като неин фен,
да срещам сутрин аз зората.
Ще го оставя тоз озъбен свят
сам-самичък да се справя.
От лошотии толкоз съм навят,
че трябва нещо да направя.
Разлистените клони ще са храм
за моята душа страдална.
И тук на воля, и без капка срам
ще пея песен катедрална.
Във него моя свят ще си градя
и мойте думи ще си пиша.
На здравето си няма да вредя,
спокойно Азът ми ще диша.
Под звуците на горски ветрове
ще пиша стихове небесни.
А вятърът по тези стихове
за вас ще пее други песни.
© Никола Апостолов All rights reserved.
