Ще взема да се грабна някой ден...
и хвана пътя към гората.
И там на воля, като неин фен,
да срещам сутрин аз зората.
Ще го оставя тоз озъбен свят
сам-самичък да се справя.
От лошотии толкоз съм навят,
че трябва нещо да направя.
Разлистените клони ще са храм
за моята душа страдална.
И тук на воля, и без капка срам
ще пея песен катедрална. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up