Бягството на дон Хорхе ( ІІ )
Откак пристигна Хорхе, съм щастлива...
Чевръста млада булка - шетам и летя...
Да види той каква съм - работлива
и умна, надарена, вътрешно цъфтя…
То страсти ли не бяха в нощите омайни,
със думи да ги кажеш, лудост във нощта…
Пред хората се крием сдържани, потайни,
останем ли във къщи - факли на страстта...
Научих и фламенко - същинска андалуска,
потраквам кастанети, развявам и фустан,
омайно-еротична, захвърлям даже блузка,
на буйните испанки - хич няма да се дам!
Милагрос ме нарича, със нежност във очите,
изтънчена синьора, а не селянка съм аз...
По нашенски пък Хорхе свали ми и звездите,
за страстите ни няма ден, ни нощ, ни час…
Кръвта ми е гореща и българска - от село!
Да види той какво е - туй истинска жена!
От нищо се не плаша - коварно и умело
докоснах всяка брънка в испанската душа!
От буйните ни страсти, не минал месец даже,
залита вече Хорхе напред-назад… пиян…
Със сенки под очите, отпаднал, изнемогващ...
за милост само моли, почивка да му дам…
На дон Хуан веднага реших да се оплача:
"Каква е тази стока, та сдаде веч фира?
Дордето наглася се, прегърна и надкрача
испанеца си огнен, го гледам веч заспа…
Рекламация ще искам. Тук качеството важи.
С изтекъл срок на годност е пустия Хорхе!
Използвах го разумно, и даже много пазих -
и храних го, поих го, поднасях все кафе…"
Уплаши се и Хорхе: "Балканските ви страсти
акъла ми вземаха!" - и крий се кат` молец…
дорде да го открия, не рекъл даже здрасти,
багажеца си стегнал, изниза се… Подлец!© Мила Нежна All rights reserved.
Изхвърлям мисълта за скука 
