Бях ли...
Бях ли цвете невинно и алено...
Бях ли жадна за обич дъга...
И мечтах ли да бъда погалена
от даряваща нежност ръка...
Бях ли?
Исках ли своето щастие
във очите да видя на друг?
Да ме пази от зло, от опасности,
да ме скрие от всички напук.
Бях.
Бях и исках това, ала знаеш ли
мъдростта на годините как
пренарежда и чувства, и ценности,
преосмисля "любимия" в "враг".
Враг на моето сладко спокойствие,
бент на пътя на мойта река,
списък с нечии думи-условия –
малко радост, а доста тъга.
Самотата ме плашеше. НЯКОГА.
А сега виждам в нея това –
шанс да бягам напред. Да съм някаква
силна, смела, свободна душа...
Има кой да се радва, че има ме.
Има кой да ми каже: "Дерзай!".
Аз отново съм силна и влюбена –
в моя светъл и празничен рай.
Аз сама си сервирам вечерята.
Но не питам: "Добре ли е днес?".
И се смея на всяка истерия.
И се плезя на думата "стрес".
Аз съм просто щастлива. Със себе си.
Имам цел.
Имам порив.
Мечта.
Не разменям деня и сърцето си
за хомот и ненужна халка.
© Деница Ангелова All rights reserved.
Благодаря!
