Бях
Бях твоя и със тяло, и с душа,
бях дълго твоя, но сега съм чужда,
със устните си другиго теша
и друг в леглото мое се пробужда.
Бях твоя всеки ден и всяка нощ,
бях само твоя, но сега съм друга,
светът около мен е блед и чужд,
сънят не е красива теменуга.
Бях твоя и във радост, и в тъга,
бях скъпа твоя, но сега съм плаха
и нося се в безбрежната мъгла
на своята недостроена стряха.
Бях твоя и наяве, и насън,
бях твоят грях и твоята опора,
сега трепери споменът навън,
склонил глава от дългата умора.
© Наташа Басарова All rights reserved.
