Бях каквато съм
Какво пък, пак се аз променям,
а бях и слънце, бях и мрак,
бях пясък в буря необятна
и песен бях, която не изпях.
Безпътна сянка е душата ми химера,
безпътно е и моето тегло,
за мен светът е нощ неверна,
огледало от опушено стъкло.
Не ме търси, защото аз не съществувам,
не ме познаваш, нито спомняш ти,
една искрата, някога възпламенена,
единствена реално ме гори.
Какво е болка, даже и не питам,
от нея красотата вдигна храм
и граби, без да знай насита
от всеки, който е за истината зван.
Такава бях, а утре ще ме няма,
сълзите само мои са, уви.
Завършва с многоточие мойта драма,
такава съм, каквато бях преди.
© Роксана Медичи All rights reserved.
То просто е невероятно!!!