Apr 11, 2010, 6:51 AM

Бях ли там?

  Poetry » Other
797 0 18
Вълшебни звуци  
насищат въздуха  
до пръсване.    
Душата,      
облак яхнала,    
се носи      
в не-съизмеримото
небе.      
Очите гълтащи са  
океани.      
Ръцете -      
птичи са криле.  
И необятни са  
мечтите,      
знам.      
Тъй близо    

 са звездите.

 
Вълшебни звуци...  
Бях ли там?    

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариана Вълкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....