БЯХ САМ. ЗАТВОРИХ ОЧИ...
Бях сам. Затворих очи.
И съзрях аз света,
деня и нощта,
светлината и мрака.
Просто затворих очи.
Бях сам. И затворих очи.
Като фея пред мен
се появи Ти.
Подобна на думите свои.
Богиня в представите мои.
А аз просто
бях затворил очи.
Затворих очи.
Горе, в небето безкрайно,
сред много красиви звезди
омайно и ярко
сияеше Ти.
От светлината...
просто...
затворих очи.
Бях сам. Затворих очи.
В далечината видях,
че обърна свойто лице,
но сред другите
не пожела
да ме различиш Ти.
Тогава сърцето
от болка се сви
и... просто затворих очи.
Затворих очи.
Защото аз не разбрах
от другия кой изпитва страх
или от себе си се бои.
Но, ти знаеш,
какво си в моите мечти!
И...
просто затворих очи.
Какво да правя сега?
Очите как да държа?
Мила, знаеш добре,
че пред тях си винаги ти.
А аз все още съм сам и,
очаквайки нещо различно,
просто затворих очи.
Бях сам.
Затворих очи.
И пред мен се появи Ти.
Различна
от думите свои.
Друга
в мечтите мои.
Сърцето ранено се сви
от непосилни мъка и болка и...
просто...
отворих
очи.
© Вили Тодоров All rights reserved.
въпреки живота.
