Бял кон, черен кон и Ева
Влакът беше друг, жигосан,
перонът удивен и тъжен. Вкопчих се
в негостоприемна гара, намерих камък,
аметист, на дъното на Бруниен.
Блъснах се в сянка със име Случайност,
подкарах бял и черен кон
и се наричах Ева. Поиграх си
с риба-меч, с отчаянието на вулкана,
ударих шамар на царя, на краля.
Прегърнах нещастен коминочистач,
беседвах с рижави листа и
карминени дървета. Изтрих адресите
на недискретните мъже,
запуших устата на непримиримостта,
марширувах, будувах с мисли
за отмъщение. Бях куче пазач на
повяхнал, депресиран пират,
намразих поразителните форми и
заслони на есента, обикнах диханията
на плевелите през зимата.
И спрях да те обичам.
И по устните полепна един прибързан,
брутален вятър.
© Светла All rights reserved.
