Бял лист беше преди мен,
а аз превърнах те в мастилено петно.
Откраднах всичко дето ми предложи
и строших те като тъничко стъкло.
Ти беше истински шедьовър,
на непознат художник бе картина,
но аз съсипах цялото платно,
тихомълком „без вина“ отминах…
Бе ария, записана на плоча,
тъй нежна, хармонична – от душа
и ни един певец не може да възпее
най-чудния шедьовър на света.
© Стефка Георгиева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
