Бял стих за надеждата

Mar 14, 2014, 9:13 AM

Poetry » Phylosophy

572 0 0

Отвъд соленото море в очите ти
виждаш птици нагоре летят.
И за най-първи път в дните си
чуваш ти как листата шумят.
Най-последният знак на надежда -
сам не вярваш, нима може... Нима? -
Да е гарван във черна одежда.
Но е в полет. Лети. А и казват душа
нечия жива че носи.
И протягаш към него ръка -
както болният проси
лъч.
Надежда.
Да изпъди смъртта...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Бял стих за надеждата

Свързани произведения

Comments

Random works