Бял стих за надеждата

Отвъд соленото море в очите ти
виждаш птици нагоре летят.
И за най-първи път в дните си
чуваш ти как листата шумят.
Най-последният знак на надежда -
сам не вярваш, нима може... Нима? -
Да е гарван във черна одежда.
Но е в полет. Лети. А и казват душа
нечия жива че носи.
И протягаш към него ръка -
както болният проси
лъч.
Надежда.
Да изпъди смъртта...