Jun 21, 2010, 11:45 PM

Бял валс

  Poetry » Love
1.6K 0 13

 

Бурята все така ни кани на бял валс.

Кого ли, тя, лукавата ще докосне?

Очите ни все още попиват слънце,

а вече Пролетта е отседнала в нас.

 

Нищичко днес няма да ти пожелая.

Помечтай си!

Аз съм тук – от мечтите ти изтъкана.

Никога няма навярно да бъда твоя,

но да танцуваш в съня ми

... е благодат!

 

 

21.10.2008 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...