Бурята все така ни кани на бял валс.
Кого ли, тя, лукавата ще докосне?
Очите ни все още попиват слънце,
а вече Пролетта е отседнала в нас.
Нищичко днес няма да ти пожелая.
Помечтай си!
Аз съм тук – от мечтите ти изтъкана.
Никога няма навярно да бъда твоя,
но да танцуваш в съня ми
... е благодат!
21.10.2008 г.
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
