Бяла
Махни с ръка на този техен свят,
на твоя сватбен ден не идвай с лимузина,
със токове не тропай и не слагай накит от атлас,
от злато, диаманти и коприна.
Не влизай в храма божи, свят
за Бог не ще останеш ти незрима -
на твоя сватбен пир -
червен килим към бездната на ад -
по твоя път към ад сватбарите разгулни няма да ги има...
В дланите ми ти сложи ръка,
облякла бяла дреха, ти към бяла пролет поведи ме,
на поляна горска дива роза е стъкмила свят олтар,
на поляна горска дива роза шепне твойто име.
Там ръцете ни ще хванат босите деца,
боса ще танцуваш в мократа трева, ще пее птица,
ще грее слънцето, ще греят хиляди слънца
и едно сърце ще топлят две обичащи зеници.
© Антоан All rights reserved.
