Бяла цигулка
Снегът е с вкус на минали съмнения,
изискана картина от контрасти...
Там само снежният човек смалено
прощава слънчеви лъчи и страсти.
Снегът е дом за смели пеперуди,
избягали от ледните витражи.
На студ виреят тишина и лудост,
в които любовта не се наказва.
Снегът е песен в борови иглички
и падат тихо нежните му ноти.
Глухарчета от приказка завихрена
с магията на бъдещи животи.
Снегът е хапче будно словоболие
и в писаните стихове по него
се губят всички отредени роли,
годините не подминават ребром.
Снегът е белег от любима книга,
която ни приспива и отнася...
Екран стерилен в нямото ни кино,
побрал сюжет за филма "Щастие".
