Бяла лястовица
Бяла обич в мен звънливо е запяла,
бяла лястовица волно полетяла, вихрено в сърцето ми танцува и се смее, с бяло слънце в мечтите ми пролетно грее. Бяло самодивско цвете в косите си ще закича,
принца от съня ми, все след мен да тича, огън бял в очите му лудо да пламне, цветето ми от косите дръзко да открадне.
Бял копнеж по мене мир да не му дава,
да ме люби в жарки нощи, страстно до забрава, да усмихне сълзите на миналите тъжни дни, и безоблачно ново небе щедро да ми подари.
В бял нестинарски танц двама да изгорим,
от пепелта черна, бели да се преродим,
на Амур стрелите в сбъднати криле да вградим,
и на греха бял, слънчев олтар да сътворим.
бяла лястовица волно полетяла, вихрено в сърцето ми танцува и се смее, с бяло слънце в мечтите ми пролетно грее. Бяло самодивско цвете в косите си ще закича,
принца от съня ми, все след мен да тича, огън бял в очите му лудо да пламне, цветето ми от косите дръзко да открадне.
Бял копнеж по мене мир да не му дава,
да ме люби в жарки нощи, страстно до забрава, да усмихне сълзите на миналите тъжни дни, и безоблачно ново небе щедро да ми подари.
В бял нестинарски танц двама да изгорим,
от пепелта черна, бели да се преродим,
на Амур стрелите в сбъднати криле да вградим,
и на греха бял, слънчев олтар да сътворим.
© Кръстина Тодорова All rights reserved.
